платил сметките и приседнал да подреди документи, да преброи пари после се килнал за миг без звук със спокойно лице сам синът плаче в другата стая гробари питат за одеяло изнасят вързоп толкоз.
Писателски блог на Таня Николова
Таня Николова, Толкоз, стихосбирка, поезия, стихотворения
платил сметките и приседнал да подреди документи, да преброи пари после се килнал за миг без звук със спокойно лице сам синът плаче в другата стая гробари питат за одеяло изнасят вързоп толкоз.
ще мога ли да се изправя и да плюя на себе си на всичките си принципи и истини желания, амбиции, любови гротескни стихове и роли спомени, фалшиви хора на целия измислен свят? да го заплюя и да му простя най-после да простя, че не е истински? ще мога ли да го измисля пак от зелената…
написах писмо цяла страница ситен шрифт за децата, за къщата, за приятелите объркано и простовато писмо за малките неща които са големи, големи по-големи от всеки стих представям си как четеш и се усмихваш и се смалявам до сълза
не знам какво искам, по дяволите по-точно знам, но така не може искам нищо да не се промени а всичко да е различно да, но безплатен обяд няма а и пълно щастие също затова мразя изборите и бягам като муха без глава премерено безразсъдно от едно безумие в друго отвътре навън отвън вътре от мен…
твоята кухня, мила, е моят аеродрум летя, летя вино, сирене и музика ах, каква музика! вълшебно е от лекота и в гравитацията има свобода но ти знаеш, мила, с теб летя
ще ме изгонят от работа скоро и ме е страх и не мога, не мога, не мога да си сбера мислите пустите дето все по сайтове бродят по стихове и по поети и не искат в кошара проклетите да ги доя, да ги стрижа за господаря и за хляба
все по-малко се страхувам все по-малко не съм свикнала да е толкова лесно и все очаквам лошото но ти знаеш, че аз знам и аз знам, че ти знаеш и няма какво да изясняваме или да се оправдаваме нека нещата се случват или не се случват както дойде каквото донесе реката аз те обичам непрекъснато…
нямам вече илюзии мислите ми са постни като постна манджа гълтам и съм сита за кратко после пак гълтам оздравявам и провиждам времето минава нямам минало това съм аз момичето което гони вятъра защото бяга щастието го дърпа за полата но то пак бяга ще спра ще се обърна нека падна да усетя земята тя…
Въргалям се в чуждите думи и по катрана на суетата лепнат перушини, пирони, огризки хляб и фекалии Ставам видима в огледалото Факт Чучелото не е красиво, но е с мисия – придава форма на празнотата
време е да се погрижа за себе си и да си намеря любовник от онези младите дългокосите с любопитни ръце и безгрижни сърца дето нямат пет лева в джоба но ще се пръснат от планове за бъдещето за любовта и за още нещо дето не знаят какво е и аз не знам но няма да…