Писателски блог на Таня Николова
Чупливото все някога се счупва калейдоскопът се върти и черно-бяло черно-бяло в бяло-бяло в черно-черно се мени тъй неизменчиво тъй постоянно че ти се иска прахта да духнеш за последно от собствения си живот дали по Шекспир дали по Дикинсън или по Дикенс по Андерсен или по баба си да го издухаш, да му духаш…