Понеже ти не съществуваш, измислям те в случайните мъже, които с любопитство спират на моя щанд със стихове. “- Моля, заповядайте! Вземете! Всичко тук е без пари! За дума-две или усмивка, получавате мечти!” Доволни и щастливи всички отнасят стихче-сувенир. Аз ли съм цинична или любовта е панаир?