Казват: Нова година, нов късмет! Не ми трябва нов, искам си стария. Твърда земя, прав гръб и поглед дързък. Ясно небе. Не съм скитник, пътувам. Връщам се и тръгвам към себе си.
Писателски блог на Таня Николова
стихотворения и стихотворни форми
Казват: Нова година, нов късмет! Не ми трябва нов, искам си стария. Твърда земя, прав гръб и поглед дързък. Ясно небе. Не съм скитник, пътувам. Връщам се и тръгвам към себе си.
Подарих си вълшебна година пълна с любов и мечти бях най-щастлива, най-тъжна исках и вярвах в лъжи. Направих си дом от небето и с другите птици летях денем на слънцето пеех нощем за него копнях. Усмивките шарени сбирах и черните сълзи – и тях в гердан спомени низах спомени, които не живях. …
пиша с дим от цигара биография на поет димът се разтваря, догарят мисли в скучния ден. и трябва ми някакво чувство (може и водка в аванс) пародия или изкуство? танцуват минутите в транс светът се завърта дрогиран, завъртам се с него и аз илюзии, спомени….карикатура фас
Плаче небето. Сълзите оставят в земята дълбоки следи локви от мъка прецапвам небрежно сухи са мойте очи. В лицето ми стъклено капки се удрят болезнена грешка, сбъркан адрес вместо прегръдка съчувствено нежна- гладка повърхност и рикошет.
Дърветата се клатят като пияници пред кръчма и заплашително размахват вкочанените си пръсти към запотените прозорци. Но стъклата са надеждни миротворци и зад матовите паравани зими няма. Само вятърът се чува – псува, псува
Визите паднаха! Ура! Българите ще пътуват по света! Европа ще ни бъде дом, ще ни пускат без поклон! Политиците ликуват и сълзите им щастливи с недоумение изпълват хорицата сиви. Телевизионната програма верен, стар другар отново ни потапя в сапунен сериал. Всички сме почтени и духовно извисени по европейски мислим за екологичните проблеми.…
Събудих се Зора облива в нежно-розово света и в душата ми се влива тиха, мека красота Преоткриват сетивата теменужения свод аромата на гората лазурния поток полъхa далечен на бели ветрове вихрения танц на птичи гласове Радостно потръпнах в копнежи за деня Погледнах те И слънцето изгря!
Тъмно е. Не виждам и не чувам. Усещам само пламнали ръце разкъсващи веригите с които заключено бе моето сърце. Свличат се на пода страховете и голотата ми искри. Не са ми нужни дрехи! Облечена съм с твоите очи.
Сънувам, че ме любиш. Тази нощ в семейното легло сме трима в оргия на двойнствена любов в жажда парещо неутолима. От допира на пръсти и на устни зърна покълват в топла влага очи обичани поглъщат извивки нежни до забрава. Чернее мамеща земята прониква коренът дълбоко и сливат се в греховно цяло соковете на…
Безнадеждна любов виртуална обсебващо, отчайващо реална като писмо във електронната кутия като снимката която крия като глас във телефонната слушалка какво си ти? Заблуда жалка? Любов ли е да пишеш всеки ден не седмица, а месеци, години и да живееш нечия съдба като частица неделима? Любов ли е по снимка да въздишаш и да жадуваш…