Етикет: стихосбирки

стихосбирки

Нашият живот

Нашият живот е вентилатор перките сме аз и ти все въртим се, правим вятър сменят се еднакви дни.   Нажежи се до червено свързващата ос за почивка няма време какво остава за любов.   Малко секс за самочувствие после поглед мълчалив хладни са ръцете, устните в душите се надига вик.   Вятърът открадна думите и…

Прочети цялата статия

***

ветре мой, златоцветен суетен, суетен поспри се да те погледам да ти продумам ветре мой, белоснежен нежен, нежен целуни ме да те усетя да се замая ветре мой, сладкогласен неясен, неясен прошепни ми любиш ли, искаш ли?

Сувенири

Понеже ти не съществуваш, измислям те в случайните мъже, които с любопитство спират на моя щанд със стихове.   “- Моля, заповядайте! Вземете! Всичко тук е без пари! За дума-две или усмивка, получавате мечти!”   Доволни и щастливи всички отнасят стихче-сувенир. Аз ли съм цинична или любовта е панаир?  

Ах, мой мили Августин

не е трудно мили мой да оценя мига,  не е трудно е да се простя с дъга и с теб когато страстно слънцето след дъжд обичам трудно е, но хич не ми отива по цветните илюзии да тичам ах мили мой, ах мили мой любовнико епизодичен

***

Римувана болка несдържан вик Пак стих   Надежда в писма неясна мечта Пак самота   Сърце в бутилка

***

замълчи! думите ни разделят по-сигурно от разстояния по-трайно от време любовта се изцежда капка по капка дума по дума в знаци безсмислени букви съм аз букви си ти букви очи букви ръце спри! искам да усетя вкуса ти с език

***

Обещах да съм вятър понесъл твоите мисли в синьо небе   Обещах да съм птица която отлита щом студ сърцата скове   Обещах да съм дъжд пречистващ душата от минало грешно   Обещах да съм цвете ухаещо нежно Обещах  

***

„Липсваш ми!“ Изплъзва се от устните признание треперещо и уязвимо и става зримо напук на всичките съмнения и страхове, и притеснения. Увисва между нас и миг преди да се разбие сърцето ми от съжаление устните ти го подемат топло, нежно. Поруменявам от смущение. Каква детинщина! Признание, вълнение?! Шегувам се, отричам но очите ми крещят: –…

Прочети цялата статия

***

ще ми се да мисля че знаеш колко ме радва тази дистанция усещането за поглед невидимото присъствие на присмехулно изплезен по гърба на страха ми език и може би се досещаш че отново сънувам череши