Писателски блог на Таня Николова
роман
Първо само ги раждаш после им трепериш къде се чукнали къде заплакали наблюдаваш ги безспир кое е твое, кое на другия опознаваш ги, опознаваш се внимаваш как летиш и как удряш да не е много бързо, да не е много силно да не ги пречупи и да спрат да вярват че твоите криле са само…
Момче на годините на сина ми чете стихотворения на сцената Аз съм само една просълзена леля в салона сред глъчката на приятелите му Струвало си е, Влайкова, струвало си е да ни подариш това кино
Все ме стягаше рамката на формата и се чудех какво пиша какво не е наред защо е различно бях прочела доста неща по хоризонтала и по-малко по вертикала обаче усещането да полетиш или пропаднеш е несравнимо и го пожелах този полет после някъде по пътя прочетох че това не било истинско летене а тренировка за…
Профилите мълчат една огромна невидима ограда от виолетово очакване пази нещо си – Отвори се, Сезам! – крещя – Shshtt, не викай, не е заключено
Зад толкова изкусни маски кому е нужно да вижда обикновеното лице може би на близкия може би и на мен понякога но само понякога
Подредих стената от огледала и стъкълца текстове, музика, картинки и каквото намеря и се скрих отзад Наслаждавам се на отраженията егоцентрик съм (за снобите – артист за работохолиците – лентяй за практичните – глупак за нещастните – глезла за моралистите – пропаднала за близките – безотговорна и т.н. и т.н. и т.н.) интересно е А…
Патицата по китайски не е виждала Китай но това е без значение както за патицата така и за Китай
Боклуци върху белия лист после върху екрана и небето аз няма да се извинявам че съм нова и чиста
Колко хубаво щеше да е да съм талантлива и скромна но аз съм много талантлива а странно развитите личности са неразбираем соц виц за Пачиоли и Паганини по Яворов с перука на Монро ренесансов атракцион в който можеш да осребриш единия само ако жертваш другите за щастие паралелните реалности са безброй