Сърцето ми е роза сънна набъбнала от няма страст избухва нежност безразсъдна в пурпурен любовен цвят. Потръпват сладостно листенца докоснати от капки росни тялото ми в безтегловност ароматен облак носи. Не знаех, че така вълшебно ухае любовта от думи! Обичам те! Сега не помня имаше ли рози с тръни?