Ето малко по-подробни впечатления от вечерта, които си обещах да споделя. Всъщност беше необичайна, и необичайно „сценична“ вечер. Сякаш изведнъж се бяхме озовали край пълзящо огнище и хем ни беше малко страх, хем се хипнотизирахме от игривите, но и скрежни, недостижими филизи на пламъци в композициите на Капка Кънева. А те се разгоряха с дяволска…
