Хорските очи се взират в мойта голота ирисите им гранитни са двуметрова стена. Срам обагря ме в червено, цялата кървя бягам, искам да се скрия но съм в крепостта. Безполезните усилия предизвикват само смях от презрението светнали очи – прожектори блестят. Светлинни мечове разсичат мъничкото светло в мен и аз се моля…