Етикет: нови

Аз съм в частната си ракета, самотна като Бог. Охлювна облачна къщичка с прозорци, с врата. Коминчето на къщата пуши – калпак от дим на главата ми. Седнала съм в средата, Вселената е като баница в скута ми. Провиквам се и късметчетата се разлетяват. Глухарчета. Сърчица за вас. 09.08.2021 г., 12:53 ч.

Сянката ми е птица, с другите птици лети. 09.08.2021 г., 9:41 ч.

Книги, фасове, пепелник. Саксия с цвете меч. Книги, книги, книги, книги, цяла стена. В едната си ръка държа разтворена книга, в другата – димяща цигара. Книгата е по-високо от цигарата, но димът е по-високо от книгата. Разбира се – маса, разбира се – бутилка. Най-горе – електрическа крушка, най-долу – молец. Не, ангел! Излегнал се…

Прочети цялата статия

Моника рисува „Стъклени сълзи“ – стихотворение, посветено на майка ми. Нарисувала е Богородица с младенеца. Баба ми държи в ръце майка ми, майка ми държи мен, аз държа в ръце дъщеря си, дъщеря ми държи в ръце още неродената си дъщеря. Червена рокля, червени коси. Царицата майка. Синьо лице, син ореол. Детенцето също е в…

Прочети цялата статия

Дългата зима на търпението, едно от любимите ми стихотворения в книгата. Моника е нарисувала дърветата като хора, а клоните – като ръце. Нищо специално, нищо излишно. Само дърветата малко приличат на водорасли, а хората – на удавници. 06.08.2021 г., 18:44 ч. Двадесет години по-късно или дългата зима на търпението

Чели сте разказа на Чудомир за черната котка, дето се удавила в кацата с боза и съсипала бизнеса на бозаджията, нали? Моята боза е реплика към него. Чудомир, слава богу, не може да я прочете. Моника обаче я е чела и героите ѝ имат не само мустаци, но и бради. Търговията процъфтява. Двайсет години  сърбаме…

Прочети цялата статия

„Захарният памук се прави от захар и оцветители. Технологията на производство не се е променила от едно време. Прави се в голям кръгъл съд, в средата на който има малък въртящ се съд. С клечка по ръба на големия съд памукчията събира тънките нишки захар и придава форма на продукта. Понеже захарният памук е пълен…

Прочети цялата статия

Несигурност. Ненавременна тъга. Безсилието да напиша нещо по тази картина. Страхът. Доспехите, каските, маските, чадърите, с които се пазя да не остана по себе си, гола и беззащитна. Слушам Tindersticks – No More Affairs. Може би музиката ми е неподходяща. А може би аз. 04.08.2021 г., 1:24 ч.    

Сънувам, че ме любиш/тази нощ в семейното легло сме трима/в оргия на двойствена любов/в жажда парещо неутолима/и т.н. Развяла съм знамето на свободната любов, червените ми коси плющят, сенките преплитат тела, само хипарският знак липсва. Цялата композиция е стъпила върху пиедестал от книги. Сънувам си. Мир, любов, свобода. Но че не знам кои точно са…

Прочети цялата статия