Началото на стихосбирката напомня съчетание от европейска хайку интерпретация и българска пословица. Препратките към фолклорната традиция се потвърждават от „цъфналата ръж” (най-вероятно кореняща се в песните на Робърт Бърнс) и от други образи. Зададох си въпроса: Дали подобно „сливане” на три реки може да бъде плодотворно? Първите стихотворения изненадват с още нещо: те напомнят повече…
