Плаче небето. Сълзите оставят в земята дълбоки следи локви от мъка прецапвам небрежно сухи са мойте очи. В лицето ми стъклено капки се удрят болезнена грешка, сбъркан адрес вместо прегръдка съчувствено нежна- гладка повърхност и рикошет.
Писателски блог на Таня Николова
На майка ми
Плаче небето. Сълзите оставят в земята дълбоки следи локви от мъка прецапвам небрежно сухи са мойте очи. В лицето ми стъклено капки се удрят болезнена грешка, сбъркан адрес вместо прегръдка съчувствено нежна- гладка повърхност и рикошет.