Котката си вървеше, след нея и котенцето, вече видимо голямо. Тя се обърна, изръмжа, тупна го с лапичка по муцуната и продължи. Малкото се поослуша и тръгна в друга посока. Само.
Писателски блог на Таня Николова
Нови, непубликувани прозаични и драматургични опити на Таня Николова
Котката си вървеше, след нея и котенцето, вече видимо голямо. Тя се обърна, изръмжа, тупна го с лапичка по муцуната и продължи. Малкото се поослуша и тръгна в друга посока. Само.