Писателски блог на Таня Николова
Публикувани в книги стихотворения и други текстове на Таня Николова
Скъпи читатели, Най-изгодно можете да купите книгите на Таня Николова директно от издателството. Фондация „Емили“ ще ви ги достави до офис на Еконт на корична цена. При поръчката не забравяйте да оставите телефонен номер, чрез който куриерът да се свърже с вас. Линк за поръчка: СМЪРТТА НА ТАТКО И ДРУГИ РАБОТНИ МАТЕРИАЛИ – стихотворения от…
Художник на корицата и на афиша: Иво Рафаилов Литернет – Културни новини – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен Духът на Плевен – покана – Таня Николова представя последната си стихосбирка “Магарешки песни” Фейсбук събитие – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен
Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на Вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 км от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват
Вечеряхме с мъжа ми в луксозната ни кухня и след вечеря излязох на огромната ни тераса за един джин с цигара. Здрачаваше се. Орехът над мен кротуваше, полюшваха се листата едва-едва и самодоволство се разливаше по вените ми. Тогава някакви хлапета, квартиранти от третия етаж запяха. Репетираха, отново и отново повтаряха изчистваха детайли, смееха се.…
Всяка сутрин ме чакаш Кацнал на стълбите Когато тръгвам си пак там Може би искаш да ми подскажеш Че тук свършва моят път И няма защо повече да те сънувам
С кого се смееш, жено, с кого се смееш? С този който ме разсмива се смея, с този който ме разсмива. Кой е той, жено, кой е той? Мъж ми е, дъх ми е, сила ми е Какво ти казва той, жено, какво ти казва? Нищо не казва, дом прави. Елен е убил, лисица е…
Накъде бягаш елене В снежната лоб
Бяла дантела, златни шнурчета, звънчета звънят Капан за сънища над мен В скута Кокичета
Един приятел ми прави показно Играе си със светулките С водните кончета и вечерите В езерото на думите Изглежда като да се перчи Но не е така И аз съм майстор, знам Просто съм болна от тъга И не ми се играе Нито в езерото Нито в блатото Ще му се усмихна Като падаща звезда…
Неделен следобед Очите на синята птица Затворени