Дърветата се клатят като пияници пред кръчма и заплашително размахват вкочанените си пръсти към запотените прозорци. Но стъклата са надеждни миротворци и зад матовите паравани зими няма. Само вятърът се чува – псува, псува
Писателски блог на Таня Николова
Зимно
Дърветата се клатят като пияници пред кръчма и заплашително размахват вкочанените си пръсти към запотените прозорци. Но стъклата са надеждни миротворци и зад матовите паравани зими няма. Само вятърът се чува – псува, псува