Цъфнало лимонче

Не всички животни са хищници — има и тревопасни. Еленът е благородникът сред тях. Тотем за чукчите, вестител на отвъдното, появява се неочаквано в гората и повежда избрания към свят на феи и безсмъртни. Той е спокоен, благ, състрадателен и грижовен. Обикновено се държи с такт и има вътрешен морален компас. Нежен е, но не е слаб — не понася натиск и агресия. Изключително издръжлив — изминава най-дългите сухоземни разстояния сред бозайниците. Има големи тъмни очи и едро тяло. Разклоненията на рогата му са белег за здраве и влияние. Ражда по едно еленче годишно. Малкото започва да тича часове след раждането.

Може и да има сладко, малко личице, но невестулката си е кръвожадна. Тялото ѝ е тънко, опашката — дълга, крачетата — къси. Метаболизмът ѝ е бърз и трябва да ловува всеки ден, за да се храни. Тя е малък ягуар, който се обвива около тялото на жертвата, за да я обездвижи. После пробива черепа ѝ със зъби. Дори на пълен стомах невестулката убива всичко, което ѝ прилича на плячка. Някои хора я отглеждат като домашен любимец — в офисите си. Най-добре се чувства пред вратата на шефа, когато е притиснала жертва в ъгъла. Дори опитомената невестулка изпълнява своя ловен танц — с извиване, подскачане и дрънкане, с който разсейва и хипнотизира жертвите. Изследователите смятат, че редица зайци всъщност са умрели от уплаха, след като са били подложени на танца на невестулката. Справя се успешно с всички дребни бозайници — от мишки до кокошки. Пробва се дори с лебеди. За орли… не сме чували.

Октоподът има две очи и четири чифта пипала. Върши много неща едновременно, добре координирано. Свръхинтелигентен е, адаптивен и гъвкав — има девет мозъка. Контролира и манипулира задкулисно, прилага стратегии, използва инструменти, имитира ходове на други животни. Формата на тялото му позволява движения и скриване, немислими за други същества — провира се през дупки, колкото очите си, плъзга се почти безшумно по дъното, изчаква неподвижно и напада изненадващо. Потиснатите му емоции, вини, страхове и травми изплуват като пипала от миналото, обгръщат жертвата и не пускат. Има синя кръв и три сърца, но живее сам — агресивен дори към себеподобни. Понякога изхвърля мастилени облаци, за да избяга от хищниците. Отличен деликатес е.

Хлебарката може да преживее радиация, глад, студ, дори обезглавяване. Тялото ѝ не знае, че е мъртво, и продължава да се движи още девет дни, докато не умре от глад. Поетът също е устойчив вид — пише ли пише, въпреки че отдавна няма какво да каже или кой да го прочете.