Категория: Книги

Публикувани в книги стихотворения и други текстове на Таня Николова

Иван Христов за „Магарешки песни“ от Таня Николова

Думи при представянето на книгата на Литературните дни на Фондация „Емили“ в Столична библиотека 23.03.2022 г. Ако навлезем малко в сериозното говорене, след това смешно встъпление на Петър Чухов и Чешо Пухов и започнем от заглавието на книгата, ще видим едно противоречие още в заглавието „Магарешки песни“. Обикновено магарето се свързва с рев, не толкова…

Прочети цялата статия

27.10.2021 – Снимки от премиерата на „Морз“ в Столична библиотека

Самостоятелна изложба на Капка Кънева „ПРОРЕЗИ“ – илюстрации и инсталации и премиера на третото, преработено издание на „МОРЗ“ от Таня Николова Снимки Людмил Димитров

Афиш за премиерата на „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен

Художник на корицата и на афиша: Иво Рафаилов Литернет – Културни новини – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен Духът на Плевен – покана – Таня Николова представя последната си стихосбирка “Магарешки песни” Фейсбук събитие – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен    

Екатерина Григорова, Петрана Петрова и Светла Ненова за премиерата на „Морз“ в Столична библиотека

Ето малко по-подробни впечатления от вечерта, които си обещах да споделя. Всъщност беше необичайна, и необичайно „сценична“ вечер. Сякаш изведнъж се бяхме озовали край пълзящо огнище и хем ни беше малко страх, хем се хипнотизирахме от игривите, но и скрежни, недостижими филизи на пламъци в композициите на Капка Кънева. А те се разгоряха с дяволска…

Прочети цялата статия

Замъкът Нойшванщайн

Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на Вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 км от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват  

Високи ледни планини

Вечеряхме с мъжа ми в луксозната ни кухня и след вечеря излязох на огромната ни тераса за един джин с цигара. Здрачаваше се. Орехът над мен кротуваше, полюшваха се листата едва-едва и самодоволство се разливаше по вените ми. Тогава някакви хлапета, квартиранти от третия етаж запяха. Репетираха, отново и отново повтаряха изчистваха детайли, смееха се.…

Прочети цялата статия

Каменният орел

Всяка сутрин ме чакаш Кацнал на стълбите Когато тръгвам си пак там Може би искаш да ми подскажеш Че тук свършва моят път И няма защо повече да те сънувам