Писателски блог на Таня Николова
Публикувани в книги стихотворения и други текстове на Таня Николова
халдейците били магьосници и звездобройци криптирали знанията си в символен език също като нас поетите но вярвали в числата а не в думите смесвали наука с мистика за да прогнозират времето създали календар май е магия вярвам в безсмъртието пред очите ми
Думи при представянето на книгата на Литературните дни на Фондация „Емили“ в Столична библиотека 23.03.2022 г. Ако навлезем малко в сериозното говорене, след това смешно встъпление на Петър Чухов и Чешо Пухов и започнем от заглавието на книгата, ще видим едно противоречие още в заглавието „Магарешки песни“. Обикновено магарето се свързва с рев, не толкова…
Самостоятелна изложба на Капка Кънева „ПРОРЕЗИ“ – илюстрации и инсталации и премиера на третото, преработено издание на „МОРЗ“ от Таня Николова Снимки Людмил Димитров
Снимки Ваня Вълкова
Художник на корицата и на афиша: Иво Рафаилов Литернет – Културни новини – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен Духът на Плевен – покана – Таня Николова представя последната си стихосбирка “Магарешки песни” Фейсбук събитие – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен
Ето малко по-подробни впечатления от вечерта, които си обещах да споделя. Всъщност беше необичайна, и необичайно „сценична“ вечер. Сякаш изведнъж се бяхме озовали край пълзящо огнище и хем ни беше малко страх, хем се хипнотизирахме от игривите, но и скрежни, недостижими филизи на пламъци в композициите на Капка Кънева. А те се разгоряха с дяволска…
Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на Вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 км от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват
Вечеряхме с мъжа ми в луксозната ни кухня и след вечеря излязох на огромната ни тераса за един джин с цигара. Здрачаваше се. Орехът над мен кротуваше, полюшваха се листата едва-едва и самодоволство се разливаше по вените ми. Тогава някакви хлапета, квартиранти от третия етаж запяха. Репетираха, отново и отново повтаряха изчистваха детайли, смееха се.…