Писателски блог на Таня Николова
Публикувани в книги стихотворения и други текстове на Таня Николова
Художник на корицата и на афиша: Иво Рафаилов Литернет – Културни новини – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен Духът на Плевен – покана – Таня Николова представя последната си стихосбирка “Магарешки песни” Фейсбук събитие – Представяне на стихосбирката „Магарешки песни“ от Таня Николова в Плевен
Албум за разглеждане -линк https://photos.app.goo.gl/VEHEZWh5gGxHMonQ9
Ето малко по-подробни впечатления от вечерта, които си обещах да споделя. Всъщност беше необичайна, и необичайно „сценична“ вечер. Сякаш изведнъж се бяхме озовали край пълзящо огнище и хем ни беше малко страх, хем се хипнотизирахме от игривите, но и скрежни, недостижими филизи на пламъци в композициите на Капка Кънева. А те се разгоряха с дяволска…
Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на Вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 км от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват
Вечеряхме с мъжа ми в луксозната ни кухня и след вечеря излязох на огромната ни тераса за един джин с цигара. Здрачаваше се. Орехът над мен кротуваше, полюшваха се листата едва-едва и самодоволство се разливаше по вените ми. Тогава някакви хлапета, квартиранти от третия етаж запяха. Репетираха, отново и отново повтаряха изчистваха детайли, смееха се.…
Всяка сутрин ме чакаш Кацнал на стълбите Когато тръгвам си пак там Може би искаш да ми подскажеш Че тук свършва моят път И няма защо повече да те сънувам
С кого се смееш, жено, с кого се смееш? С този който ме разсмива се смея, с този който ме разсмива. Кой е той, жено, кой е той? Мъж ми е, дъх ми е, сила ми е Какво ти казва той, жено, какво ти казва? Нищо не казва, дом прави. Елен е убил, лисица е…
Накъде бягаш елене В снежната лоб
Бяла дантела, златни шнурчета, звънчета звънят Капан за сънища над мен В скута Кокичета
Един приятел ми прави показно Играе си със светулките С водните кончета и вечерите В езерото на думите Изглежда като да се перчи Но не е така И аз съм майстор, знам Просто съм болна от тъга И не ми се играе Нито в езерото Нито в блатото Ще му се усмихна Като падаща звезда…