когато се запознахме нещо ми трепна този мъж имаше очи за мен съвсем сини
Писателски блог на Таня Николова
когато се запознахме нещо ми трепна този мъж имаше очи за мен съвсем сини
Не трябва да се извинявам предварително за това, което ще прочетете, но само то е, което ме вълнува. БЛОКАЖ. СТОП. КРАЙ. ИМПОТЕНТНОСТ. СЛЕПОТА. ИНВАЛИД. Няма ми ги думите. Вярвам, ще се съгласите, че за един пишещ човек това е трагедия. По инерция започвам да пиша като старата себе си, когато вече не съм това. Трябва…
Ще напиша своя поздрав към слънцето без много да му мисля. В най-дългия ден светлината побеждава мрака, радостта – страха, а графоманията – разума.
този ден заслужава стихотворение всеки ден заслужава да го живееш по вдишванията усамотенията и извивките на дима в пълно съзнание
Направила е шарена туршия Ред зеле Ред чушки Карфиол Моркови Целина Вода Сол Това е събитието Обажда ми се Много красива била туршията На едикоеси рафтче я подредила Останали ѝ малко карфиол и зеле Какво да ги прави Имала план А днес успяла да стигне сама до гробището с градския транспорт Толкова хубаво било! И…
съблечи войниците и ги снимай убий момичето и го снимай голо в локвата кръв детето майката бащата снимай съблечи войната ние те гледаме с блеснали от възбуда очи на жертви и чакаме твоята снимка
Закърпено сърце чужд дом Пристъпяш из антрето се щураш С палтото с обувките – Здравей! Масата е сложена. – Какво прави цял ден? – Салата! – Хахаха – Хахаха И присядаш на крайчеца на любовта Да се порадваш
бялата мишка с бялото на окото ме поглежда пак ли?
след редица премеждия и изпитания – happy end! добрият пират победи и лошите бяха справедливо наказани победителят продължи да се вози в трамвая а шефът на лошите започна да учи хората в градския транспорт как се купува бентли и си го купи
На Емили Дикинсън стърчи над мен един комин над-менен със светлина напътства кораби и лодки към брега а аз трева глухарчета и смях във ниското и слово без никаква специална мисия освен към слънцето да гледам