2
Писателски блог на Таня Николова
Визуални проекти
2
Капка Кънева, художник на „Непоръчан портрет“, „Морз“ и на предстоящото второ издание на „Калейдоскоп“. Носител на най-престижната награда за оформление на книга в България, присъждана с анонимни номинации и гласуване на художническата гилдия – „Златна четка“ 2021 от „Пловдив чете“. https://nha.bg/bg/stranica/kapka-nikolaeva-kuneva-gl-as-d-r
https://ecatalog.nbu.bg/default.asp?V_Year=2020&PageShow=teacherpresent&P_Menu=teachers&Fac_ID=3&P_ID=1838&T_ID=2496&l=0
35 илюстрации, нарисувани от Моника Попова в Париж, в периода от 23.07 – 09.08.2021 г. Очаквайте книга и изложба.
Аз съм в частната си ракета, самотна като Бог. Охлювна облачна къщичка с прозорци, с врата. Коминчето на къщата пуши – калпак от дим на главата ми. Седнала съм в средата, Вселената е като баница в скута ми. Провиквам се и късметчетата се разлетяват. Глухарчета. Сърчица за вас. 09.08.2021 г., 12:53 ч.
Сянката ми е птица, с другите птици лети. 09.08.2021 г., 9:41 ч.
Книги, фасове, пепелник. Саксия с цвете меч. Книги, книги, книги, книги, цяла стена. В едната си ръка държа разтворена книга, в другата – димяща цигара. Книгата е по-високо от цигарата, но димът е по-високо от книгата. Разбира се – маса, разбира се – бутилка. Най-горе – електрическа крушка, най-долу – молец. Не, ангел! Излегнал се…
Моника рисува „Стъклени сълзи“ – стихотворение, посветено на майка ми. Нарисувала е Богородица с младенеца. Баба ми държи в ръце майка ми, майка ми държи мен, аз държа в ръце дъщеря си, дъщеря ми държи в ръце още неродената си дъщеря. Червена рокля, червени коси. Царицата майка. Синьо лице, син ореол. Детенцето също е в…
Дългата зима на търпението, едно от любимите ми стихотворения в книгата. Моника е нарисувала дърветата като хора, а клоните – като ръце. Нищо специално, нищо излишно. Само дърветата малко приличат на водорасли, а хората – на удавници. 06.08.2021 г., 18:44 ч. Двадесет години по-късно или дългата зима на търпението
Чели сте разказа на Чудомир за черната котка, дето се удавила в кацата с боза и съсипала бизнеса на бозаджията, нали? Моята боза е реплика към него. Чудомир, слава богу, не може да я прочете. Моника обаче я е чела и героите ѝ имат не само мустаци, но и бради. Търговията процъфтява. Двайсет години сърбаме…