настройвам неуверената си лира в чудна дива градина с магнолии круши жасмини рози лози и дафини бръшляни ружи гиргини здравец нарциси маслини пред мен е само тишината на собственото ми сърце и гладкото като лист море подобни слепци разсмиват великата богиня и вместо метафора в струните се заплита ирис всички камбанки зазвъняват
