Не трябва да се извинявам предварително за това, което ще прочетете, но само то е, което ме вълнува. БЛОКАЖ. СТОП. КРАЙ. ИМПОТЕНТНОСТ. СЛЕПОТА. ИНВАЛИД. Няма ми ги думите. Вярвам, ще се съгласите, че за един пишещ човек това е трагедия. По инерция започвам да пиша като старата себе си, когато вече не съм това. Трябва ли ми друг език или форма? Едва ли. Просто — малко повече дълбочина. Просто — малко повече лекота. Да потъна в себе си.