Писателски блог на Таня Николова
настройвам неуверената си лира в чудна дива градина с магнолии круши жасмини рози лози и дафини бръшляни ружи гиргини здравец нарциси маслини пред мен е само тишината на собственото ми сърце и гладкото като лист море подобни слепци разсмиват великата богиня и вместо метафора в струните се заплита ирис всички камбанки зазвъняват
Хлебарката може да преживее радиация, глад, студ, дори обезглавяване. Тялото ѝ не знае, че е мъртво, и продължава да се движи още девет дни, докато не умре от глад. Поетът също е устойчив вид — пише ли пише, въпреки че отдавна няма какво да каже или кой да го прочете.
персийска принцесо копринена, розова, пухкава мимозо с дълги мигли срамежлива алегория алитерация дъще
Крокодилът гълта камъни, за да се потапи по-надълбоко. Трудно му е да се гмурка – голям е и пълен с въздух. Камъните понякога са с тегло 2–3 килограма, и с тях може да стои под вода 2 часа. Прави го за укритие при лов или за храносмилане, когато е преял. Еволюционен избор е – този,…
Не трябва да се извинявам предварително за това, което ще прочетете, но само то е, което ме вълнува. БЛОКАЖ. СТОП. КРАЙ. ИМПОТЕНТНОСТ. СЛЕПОТА. ИНВАЛИД. Няма ми ги думите. Вярвам, ще се съгласите, че за един пишещ човек това е трагедия. По инерция започвам да пиша като старата себе си, когато вече не съм това. Трябва…
Ще напиша своя поздрав към слънцето без много да му мисля. В най-дългия ден светлината побеждава мрака, радостта – страха, а графоманията – разума.