В ера, когато изкуството интензивно изследва своите граници, под натиска на технологиите и добавената реалност на интернет и социалните мрежи, пиесата „Шшшт“ на Таня Николова е чудесно предизвикателство към съвременния театър да разгърне многообразието си от изразни средства, за да въздейства многопластово на публиката и отправените към нея послания.
„Шшшт“ създава свят, в който въпросите за идентичността, творчеството и обществените норми се преплитат в незабравимо изживяване, което оставя трайно впечатление и провокира размисъл, изгражда сюрреалистичен лабиринт на самопознанието, в който поетиката и абсурдът разсмиват през сълзи и натъжават през усмивка.
„Шшшт“ е жанрово ветрило от комедия, драма, фантастика и магически реализъм (с пряко намигване към „Майстора и Маргарита“). Посредством взаимодействията между героите, техните стремежи, емоции, социални критики и вътрешни конфликти „Шшшт“ дебатира същността на човешкото съществуване, въвеждайки темата за вечната борба със самия себе си; за непрекъснатия стремеж към творческо изразяване; за ролята на изкуството в живота; за силата на въображението; за личната свобода и самоизразяването; за значението на любовта, приятелството и взаимопомощта – все теми от ключово значение за разбирането на нашето собствено място в света. Цялото това многообразие е поръсено с щипка зрял феминизъм.
Персонажите са ярки, емоционални, наситени с ясна символика. Диалогът люшка публиката между фантазията и реалността, докато наративът се движи гъвкаво, изграждайки комплексна сюжетна мозайка, която хем държи зрителя в гъделичкаща екзистенциална безтегловност, хем го държи здраво на стола със залепено внимание в напрегнатото очакване за следващата изненада и сюжетен обрат.
Обобщено, пиесата разкрива вътрешните конфликти на главната героиня – поетесата Шшшт е затворена в свят на демони – и симпатични, и плашещи, които имат „цветове и имена“, демони, които създава и среща в огледалото на отношенията между реалността и илюзията, докато се лута, изправена пред житейски предизвикателства. Персонажите дефинират себе си през теми като идентичност; креативност; борба за (само)изразяване; свобода на словото; ценност на творчеството; самоопределяне; търсене на стойност и промяна през различни маски и лица на любовта, властта и ограниченията на реалността.
„Шшшт“ не просто разказва история, а чрез своите персонажи разиграва на сцена творческата идентичност в сблъсък с обществените норми – чрез изтънчена смесица от реализъм и фантазия, през пътешествие из лабиринтите на самооткриването на твореца.
Въпросите, които пиесата поставя, са разнообразни, но силно засягат изкуството на писането, на самоизследването и трансформацията, на освобождаването, изобщо на връзката на твореца с вътрешния му и външния свят. Драматургията е динамична, с плавни преходи между реалност и фантазия, които предоставят възможност за различни нива на интерпретация. Яркият символизъм и изобилието от алегории обогатяват посланията, подтикват аудиторията да съзира по-дълбоки значения „зад видимото“.
Пиесата разгръща сложни и многопластови житейски избори чрез нестандартни наративни техники и драматургични похвати, обследва процеса на създаване на изкуство и влиянието му върху живота и възприятието на хората въобще. Образите на персонажите са с живи и разнообразни характери и мотивации. Драматургичното разделение между двата свята – на Земята и Марс, носи не само символен заряд, но и метааспект с емоционален контраст.
През диалозите и монолозите Таня Николова обсъжда и философски въпроси, естетически и лични прозрения, които допълнително уплътняват профилите, вътрешните и външни преобразявания на героите.
Протагонистът, поетесата Шшшт, е сложна личност, която преживява своята интимна борба между истината и лъжата, между творчеството и самозаблудата. Тя е и обобщаващ образ на творчеството и въображението, на съвременния писател, който се противопоставя на обществените предразсъдъци и ограничения, за да открие своя глас и идентичност в един емоционално наситен с мистерии и противоречиви идеи свят.
Другите герои – Зеленият, Розовият, Председателката и Хруси – символизират различни аспекти на обществото и стереотипните социални роли, едновременно с което са и пряк изразител на вътрешните конфликти на Шшшт.
Зеленият, Съпругът на Шшшт, чиито действия и реакции допълват сюжета, е и алегория на брака и взаимоотношенията между мъжа и жената.
Розовият: Поет и магьосник, е носителят на силата на въображението и неочакваните обрати в сюжета. Символ е на магията на изкуството, която проникват в реалността и я променя.
Хруси: Младата поетеса, която влиза в конфликт с Шшшт, е носител на алтернативното виждане на творчеството и поезията, на различните стилове и подходи към изкуството. Председателката на Клуба на писателите в Психиатрията представлява институционалната власт и нормите, които се противопоставят на творчеството и свободата на израза.
И публиката има представителство в пиесата под формата на различни герои, някои от които са животни, други имат човешки имена, а един по-особен персонаж е Компютърът Ной, който ту има глас, ту е просто екран.
Поезията играе ключова роля в пиесата. Освен че показва в действие красотата и удоволствието от творческия процес, Таня Николова я ползва и като инструмент за самооткриване и средство за комуникация между героите и техния вътрешен свят, като мост между реалността и фантазията – проводник на чувства, мисли, желания. Взаимоотношенията в стихотворна форма, изразени чрез диалозите, украсяват текста и обогатява езика, спомагат зрителската емпатия към вътрешния свят на героите. Диалогът в стихотворна форма създава мелодична атмосфера в драматургията, придава приятна за изживяване музикалност, дълбочина и значимост.
Пиесата разкрива и няколко ключови аспекти от феминистична гледна точка. „Шшшт“ подчертава важността на женския глас и перспективата му в литературата и извън нея.
Текстът представя силни женски образи, които разбиват традиционните стереотипи и подлагат на изпитание очакванията за ролята на жената в литературата и в изкуството въобще. Главната героиня, поетесата Шшшт, преминава през процес на самооткриване и еманципация, с което и темите за творчеството, самоизразяването и личната свобода се преплитат с въпросите за ролите на половете, предизвикват осмисляне на социални норми и очаквания към жената като творец. Представят борбата на поетесата за автономия и самоидентификация в няколко плоскости – и като творец, и като жена, и просто като човек, който трябва да посрещне младостта и остаряването, с прилежащите им ограничения и ползи.
В заключение, „Шшшт“ е интригуваща, многослойно обогатяваща обществения дискурс пиеса, с оригинална сюжетна линия и иновативна драматургия, която би прибавила очарователна стойност към съвременния театър.
Читател Анонимен