болна съм от старост
забравила съм какво е да легна по гръб и да гледам бездънното небе
забравила съм чувството, не виждам облаците, планините и всичко наоколо
но космосът е там и без мен
за да се върна погалвам тревите
гълъбите на баща ми, цветята на баба, кокошките в двора
все неща лични
моето горе за някои е долу
същото долу за други е горе
а то е едно
януари
зърното в земята
спи
Из календар поезия „Вечнозеленото дърво“ на Таня Николова и Капка Кънева