малък си и гневен фучиш, сечеш, попържаш живота всички са ти криви че бавно растеш поснишѝ се февруари да засеем за сено
Писателски блог на Таня Николова
Година: 2023
Януари
болна съм от старост забравила съм какво е да легна по гръб и да гледам бездънното небе забравила съм чувството, не виждам облаците, планините и всичко наоколо но космосът е там и без мен за да се върна погалвам тревите гълъбите на баща ми, цветята на баба, кокошките в двора все неща лични моето горе…
Ново стихотворение на Таня Николова в новия брой на списание „Нова социална поезия“
МАЙКА МИ И ТЪГАТА Направила е шарена туршия Ивица зеле Ивица чушки Карфиол Моркови Целина Вода Сол Това е събитието Обажда ми се Много красива била туршията На едикоеси рафтче я подредила Останал ѝ малко карфиол и зеле Какво да го прави Имала план А днес успяла да стигне сама до гробището с градския транспорт…