Кирил Василев за стихосбирката „Едно мъжко момиче“ на Марко Видал

„Особено ми я приятно да представя тази особена книга. Странна книга на странен поет. Може би първо да кажа няколко думи за Марко Видал. Марко Видал е съвсем млад човек. Испанец, на 27 години. Филолог е по образование, преводач от български на испански. Неговото издателство вече има поредица от книги на български автори, антологии и т.н., които издава в създаденото от самия него издателство, което се казва La Tortuga Búlgara. Освен това, Марко е поет, който пише на испански и на български, нещо крайно рядко срещано. Аз поне не се сещам за друг случай, когато представител на една голяма литература, на един велик литературен език, пише равностойно и не просто пише равностойно поезия на български, но е решил да издаде първата си поетическа книга като български дебютна книга. Тази книга е особена най-малко защото тя съдържа преводи от испански на български, чухте преводачите, но по-голямата част от стихотворенията всъщност са написани директно на български език.

В този смисъл, Марко е, както много добре е казал Владимир Сабоурин на корицата на книгата, пример за човек със сложна идентичност, хибридна идентичност, каквато на нас ни е особено нужда, защото ние сме едно общество, което все още е затворено в  твърдите рамки на понятията, на стиловете на живот, на сексуалната ориентация и т.н. и т.и. И тази книга е някакво предизвикателство за нашата читателска среда. Освен това, Марко Видал е гей, хомосексуален мъж, освен това е политически ляв. Все неща, събрани заедно, които правят странно това, че аз представям тази книга, защото възприемам себе си като едва ли не опозиция на всичко това – аз съм почти два пъти по-голям от него, семеен, хетеросексуален, по-скоро консервативен, но намирам тази книга за действително заслужаваща внимание, тази книга ме изправи пред собствените ми предрасзъдъци, а какво повече мога да искам от една книга. Най-малкото за да зачетем една книга, независимо дали е поетична или прозаична е наистина способността й да ни изправи пред собствените ни предразсъдъци.

Това значи, че това слово, поетично или прозаично, ни дава шанс да разширим хоризонта си. Това е много жива и пъстра книга. От гледна точна на сюжети, на теми но също и на език. Тя е изключително брутална когато говори за секса и сексуалните отношения, изключително нежна и деликатна когато говори за любовта, за приятелството. Изключително нежна и деликатна когато говори за любовта към един град. Както чухте, книгата е посветена на София и едни от най-хубавите стихотворения в нея са посветени на нашия град и на това странно, едновременно отблъскващо и привличащо място. Дадох си сметка, че всъщност този гей поет има една любима, една жена любима, и това е градът, това е София. В тази книга има всичко от хубавото кино, от хубавото испанско кино. В нея става дума за приятелство, за любов, за секс, за наркотици, за политика. Точно като филмите на Алмодовар. И на други от големите испански кинаджии, които всички сме гледали и толкова много обичаме.

Това е книга базирана преди всичко върху личния опит. В известен смисъл ако има някаква, така да се каже, програма поетическа, тя се заключава в следното: пиши за това, което знаеш, което познаваш добре. Никога не се срамувай, когато става въпрос за неща, които са включени в границите на човешкия опит, без значение за какво става дума – за секса, за престъпленията, за наркотиците, за каквото и да било. Друг апел, който откривам в книгата, това е разбира се отношението към езика. Никога не се срамувай от езика и от словото независимо какви са те. Може да използваш жаргон, може да използваш най-цинични, най-вулгарни изрази. Поезията не е друг език, алтернативен на всекидневното, на улицата, на маргиналното, на гетото и т.н. Поезията е пространство, което успява, от този език на улицата, на гетото, да бъде преобразен вътре в стиха. И не на последно място това е книга с много силен етически апел. Тоест, голяма част от стихотворенията в нея са ангажирани с определен тип етически позиции към света и към хората. Това е книга, която разбира се, се гаври с мачизма, испанския мачизъм, латиноамериканския мачизъм и българския мачизъм, които се оказва че страшно много се приличат. Когато четете книгата, ще разберете какво имам в предвид. Тя е книга, която ако лирическия герой на тази книга, мрази нещо повече от всичко друго на света това е разбира се лицемерието.

В тази книга има един специфичен испански нюанс, който откривам, който също така бих свързал с испанската традиция, модерна и испанското кино, и това е обсесията от католицизма. Тя е богохулна книга. Има стихотворения които са открито богохулни, по начин по който, да речем, Бунюел е богохулен в голяма част от книгите си. Въобще католицизма и идеята за това, че всъщност това е маскарад, зад който се крият познатите страсти, познатите емоции и т.н. които обаче са пакетирани зад цялата парадност на тази, все пак, можем директно да кажем, велика традиция, нали испанската католическа традиция. Марко се занимава с това особено религиозно лицемерие в много от стихотворения в тази книга.

Не на последно място, това е книга, разбира се, за самотата и смъртта и книга за приятелството. По някакъв начин последното стихотворение, които поставят приятелството като върховна форма на човешкото общуване. Понякога ми се струва, че приятелството в тази книга стои по-високо дори от любовта. Защо? Защото приятелството е единствената форма на човешко общуване, която прекрачва абсолютно всички различия. Сексуални, политически, социални, каквото се сетите. Когато пишем за любов, пишем ако сме хетеросексуални, за мъж или жена която обичаме, ако сме хомосексуални, съответно за жени или мъже. Приятелството е тази особена форма, която надскача всичко това и чудесното стихотворение, което е дало името на самата книга Едно мъжко момиче, и аз ще го прочета, да покажа какво имам в предвид.

Не на последно място, в тази книга има, както ви казах, тя ми се струва етически ангажирана книга. Ако има някакъв апел, той може да се формулира много простичко, и то е: не лъжи. На първо място не лъжи себе си, не лъжи другите, не се срамувай от нищо в себе си, не се срамувай от нищо в другите, не се срамувай от езика, не се срамувай от света, в който си роден, в който си попаднал. В тази книга, когато става дума за София, ние виждаме как един истински поет, а изобщо човек с чувствителност, е онзи който е способен да преобразява във въображението си и най-отвратителните места, и най-отвратителни градове, улици, и т.н.

Това двойнствено отношение към София е много интересно в книгата, наистина това е една външна гледна точка към нашия собствен живот, едновременно отвращение от сивотата, от бетона, от мръсотията, от небрежността, и същевременно, хипнотично привличане към всичко това. Защо? За неговата автентичност. Защото в него има някаква свобода, която си струва да бъде някак си база на отвъд всички тези неща, които без съмнение всички виждаме и всички отхвърляме.

Що се касае до онова, което, така да се каже, най-пикантното, от някаква повърхностна гледна точка, тези стихотворения, в които става дума открито за секс, за сексуални отношения, и т.н. Бих казал, че те са брутални и по странен начин, точно това не ги прави порнографски. Защото порнографията в края на краищата е измама. Порнографията е имитация. Имитация на оргазъм, имитация на размери, и т.н. В сърцевината си порнографията е кичозна. Тази бруталност, за която говоря в тези стихотворения, нямат нищо общо с тази, с имитативния характер на порнографията. Тези стихотворения са много по-близки до античната поезия.

Предполагам, че сте чели Епиграмите на Катул да речем. И до този такъв уличен хумор, който, нали, може да откриете в тези епиграми. Нещо подобно има и в тези стихове, които предполагам толкова ще шокират нашата публика. Същевременно, мисля, че нашата публика има нужда от този шок, защото трябва да признаем, че нашата литература е особено свенлива, особено мъчително тя говори за желанията, особено мъчително говори за секса. Винаги смята, че така да се каже, когато използваш сложни метафори за прости неща, то възвисява някак си стиха и опита, който е споделен в книгата, всъщност не е така, обикновено точно този тип говорене за секса, за еротичното е кизочно, докато стиховете на Марко Видал те могат да ви отблъснат, някои от тях отблъскват и мен, но никога не са кичозни, никога не са порнографски, и това е много важно.

И не на последно място, разбира се, подигравката с мачизма, освен всичко друго, тази книга е много смешна, смисъл, има стихотворения, от които аз просто съм се заливал от смях и едно от тях е „Мутацията на хетеробатката“. Много трудно мога да си представя, че един български поет би написал такова стихотворение. Липсва и тази свобода. Липсва ни тази свобода. Липсва ни тази директност. И липсва ни тази освободеност също така и по отношение на разбирането за това, че в основата на красотата е истината. И когато в едно стихотворение, колкото и то да изглежда, написано на шега има истина – то е и красиво. Обикновено в нашата поезия поетите мислят прекалено много за красотата и за това най-често лъжат. И пишат слаба поезия. “

 

Думи на Кирил Василев на представянето на стихосбирката „ЕДНО МЪЖКО МОМИЧЕ“ от Марко Видал на Литературните дни на Фондация „Емили“ в Столична библиотека, София, 28.03.2022 г.

https://www.youtube.com/watch?v=YAKrhyISdHw&t=264s

2 отговора на “Кирил Василев за стихосбирката „Едно мъжко момиче“ на Марко Видал”

  1. 👉 $5,000 FREE EXCHANGE BONUSES BELOW 📈 👉 PlaseFuture FREE $3,000 BONUS + 0% Maker Fees 📈 + PROMOCODE FOR NEWS USERS OF THE EXCHANGE 👉 [M0345IHZFN] — 0.01 BTC 👉 site: https://buycrypto.in.net Our site is a secure platform that makes it easy to buy, sell, and store cryptocurrency like Bitcoin, Ethereum, and More. We are available in over 30 countries worldwide.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *