Ето малко по-подробни впечатления от вечерта, които си обещах да споделя. Всъщност беше необичайна, и необичайно „сценична“ вечер. Сякаш изведнъж се бяхме озовали край пълзящо огнище и хем ни беше малко страх, хем се хипнотизирахме от игривите, но и скрежни, недостижими филизи на пламъци в композициите на Капка Кънева. А те се разгоряха с дяволска сила, след като Танчето, Таня Николова зачете от книгата си. Ясно е, че прямотата в нейната поезия е беля. Че може да ни жегне и го прави, докато едва ли не играем. Това е загадката, която следя и която ме поглъща в текстовете й.
Та ето така, като някакво непредсказуемо влечение към светлината с нейните филигримни проекции на страшни, но и безобидни чудовища видях връзката между двете авторки.
Пожелавам си да ни срещнат отново!
Екатерина Григорова
Прекрасно и освежаващо допълване пластика-поезия! Силно визуално въздействие на образи и думи. Благодаря на трима ви: Таня, Капка и Петър. И на интерактивната и взаимодействаща публика. Ооо, динамични и живи снимки! Поздравления за Люси! Очакваме видеото!
Петрана Петрова
Толкова емоционално творческо събитие на посред ковид – беше остров на удоволствие за душата! Благодаря ти, скъпа Таня за поканата и заизживяването. Невероятни творци в дядовата ръкавичка на библиотеката – много цвят, емоции и удовлетвореност!
Светла Ненова
Снимки Людмил Димитров