Сънувам, че трябва да напиша кратък текст с много въображение и никаква логика. Съзнанието ми е бял лист на бели точки, които трябва да свържа. Абсурд! Всичко е един нюанс! Забивам писалката в средата на листа и от дупката изскача снежен човек яхнал еднорог. Снежният човек започва да плюе, а еднорогът да пикае. Точките се раздвижват ужасени и се втурват да бягат. Снежният човек мята рога на еднорога и обезглавява писалката ми. Грабвам желязната пръчка на тялото ѝ и разцепвам черепа на еднорога. От черепа излита гарга и изкълвава очите на снежния човек. Той пада от коня и се стопява. Точките се скупчват на гроба му в голямо жълто петно, а аз цялата в бяло полагам отгоре писалката си.
Гарга в косите, слънце в очите, захар в сърцето ми.
