Вечеряхме с мъжа ми в луксозната ни кухня
и след вечеря излязох на огромната ни тераса
за един джин с цигара.
Здрачаваше се.
Орехът над мен кротуваше,
полюшваха се листата едва-едва
и самодоволство се разливаше по вените ми.
Тогава някакви хлапета,
квартиранти от третия етаж запяха.
Репетираха, отново и отново повтаряха
изчистваха детайли, смееха се.
Орехът замръзна.
Защо спрях да пиша?
Кой е виновен?
Липсващият читател?
Възрастта?
Спретнатият ми дом?
Порядъчният живот?
Навярно от всичко това по малко.
Обожавах да се спускам по
вертикалните си разкази
до дъното на екстаза
но вече не се вълнувам.
Отлях от джина и се прибрах.
