Моника рисува ХХХІV

Една стъпка преди края. Аз съм в частната си ракета, самотна като бог. Охлювна облачна къщичка, с прозорци, с врата. Коминчето на къщата пуши – калпак от дим на главата ми. Седнала съм в средата, вселената е като баница в скута ми. Провиквам се и късметчетата се разлетяват. Глухарчета. Сърчица за вас.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *