МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ ХХХІІ

Моника рисува „Стъклени сълзи“ – стихотворение, посветено на майка ми. Нарисувала е Богородица с младенеца. Баба ми държи в ръце майка ми, майка ми държи мен, аз държа в ръце дъщеря си, дъщеря ми държи в ръце още неродената си дъщеря. Червена рокля, червени коси. Царицата майка. Синьо лице, син ореол. Детенцето също е в синьо. Плаче. Извърнало е лице от майка си и сълзите му капят във врящия казан, в който е стъпила тя. Няма ръчички, горкото, да я прегърне, а и тя не гледа към него, а към сключените му в молитва ръце. Тъжна картина, трудни отношения и толкова много неизразени чувства. Ад ли е майчинството? Ще успее ли дъщеря ми да счупи този модел? Около нас банките кръв са като ангели хранители. Мамо, прости ми!

07.08.2021 г., 10:17 ч.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.