Моника рисува ХХХ

Моника рисува по „Стъклени сълзи“, стихотворение посветено на майка ми. Нарисувала е Богородица с младенеца. Баба ми държи в ръце майка ми, майка ми държи мен, аз държа в ръце дъщеря си, дъщеря ми държи в ръце още неродената си дъщеря. Червена рокля, червени коси. Царицата-майка. Синьо лице, син ореол. Детенцето също е в синьо. Плаче. Извърнало е лице от майка си и сълзите му капят във врящия казан, в който е стъпила тя. Няма ръчички, горкото, да я прегърне, а и тя не гледа към него, а към сключените му в молитва ръце. Тъжна картина, трудни отношения и толкова много неизразена обич. Ад ли е майчинството? Дали дъщеря ми ще успее да счупи този модел? Около нас банките кръв са като ангели-хранители от небесата. Мамо, прости ми!

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *