Моника рисува ХІ

Музата и дъгата. Моментът на бунта, на осъзнаването, че ако не искаш да те третират като муза, трябва да действаш по мъжки. Затова Моника е нарисувала дъгата кървава, само буквите подсказват цветовете й. Аз и сянката сме едно. Спокойно облакътени на масата, изглеждаме застрашително с огромния си ръст. Музовете ни са смачкана хартия, скъсани обезкръвени човечета разпръснати по пода. На масата чака следващ муз. Скръстил е ръце пред гърдите си в опит да предпази сърцето. Ние го наблюдаваме и си мислим кои части от него са най-подходящи за стихотворението.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *