Моника рисува ХХ

Обещанията са дъвка, хубави балончета стават. Обещавала съм да бъда вятър, птица, дъжд, цвете, завинаги. Но дори и когато съм била влюбена не съм вярвала, че това „завинаги“ е възможно и съм оставила финала на стихотворението отворен. Като винаги стегнатите куфари на последната ми сянка.

 

из „Моника рисува“
Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *