МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ ХХ

Обещанията са дъвка, хубави балончета стават. Обещавала съм да бъда вятър, птица, дъжд, цвете, завинаги. Но дори когато съм била влюбена, не съм вярвала, че това „завинаги“ е възможно, и съм оставила финала на стихотворението отворен. Като винаги стегнатите куфари на последната ми сянка.

30.07.2021 г., 15:38 ч.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.