Музата и дъгата. Моментът на бунта, на осъзнаването, че ако не искаш да те третират като муза, трябва да действаш по мъжки. Затова Моника е нарисувала дъгата кървава, само буквите подсказват цветовете. Аз и сянката сме едно. Спокойно облакътени на масата, изглеждаме застрашително с огромния си ръст. Музовете ни са смачкана хартия, скъсани обезкръвени човечета, разпръснати по пода. На масата чака следващ муз. Скръстил е ръце пред гърдите си в опит да предпази сърцето. Ние го наблюдаваме и си мислим кои части от него са най-подходящи за стихотворението.
26.07.2021 г., 11:15 ч.