МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ Х

В тази картина със сянката сме жени. Тя е онемялото ми аз. Има рибя опашка, но не е русалка, по-скоро чудовище. Аз съм човек – мога да говоря, мога и да пиша. Сега обаче съм изоставена и тъжна, захвърлила съм книгата със сърчица, плача. Сянката е река, гаси огнените ми коси. Ритнала съм стола ѝ, за да я махна от себе си. Вкопчила се е, боли я болката.

26.07.2021 г., 1:49 ч.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.