МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ VІІІ

Колко сме еднакви сенките в болките и загубите си. В болничната стая, като животни, матките ни на показ, червата ни се влачат. До всяко легло – чехлички с очи.

25.07.2021 г., 13:15 ч.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.