Първо само ги раждаш
после им трепериш
къде се чукнали къде заплакали
наблюдаваш ги безспир
кое е твое, кое на другия
опознаваш ги, опознаваш се
внимаваш как летиш и как удряш
да не е много бързо, да не е много силно
да не ги пречупи и да спрат да вярват
че твоите криле са само писта
за техния по-далечен полет
Накрая, в един с нищо незабележим ден
разбираш, че вече са пораснали
и ако си се справил добре
трябва да си смените ролите
