Запазена марка

Все ме стягаше рамката на формата
и се чудех какво пиша
какво не е наред защо е различно
бях прочела доста неща по хоризонтала
и по-малко по вертикала
обаче усещането да полетиш или пропаднеш е несравнимо
и го пожелах този полет
после някъде по пътя прочетох
че това не било истинско летене а тренировка за него
и се натъжих
да пиша гладко не умея, опитах – скачам на батут
но продължих да си литкам нагоре-надолу
аз се радвам, хората се радват, какъв е проблемът?
Проблемът е, че всяко нещо без етикат е непродаваемо
нито си знаех етиката
нито бях съгласна с тези които ми лепяха
обаче създадох с моите неадекватности суматоха
и след първоначалния шок от непознатото
и обичайното отричане и пренебрегване
вече ме наблюдаваха
и аз като видях това и се успокоих
значи е интересно
макар и не ново а добре забравено старо
и се окрилих
цвъках си ги текстовете като и-тата на продълженията
беше ми се изяснило
че краят е където реша
а той се оказа където е
и просто е трябвало да вървя за да го намеря

Случайност, Бог, Провидение,
все едно!
Когато имаш въпрос, отговора избираш ти.
Роман с елементи на разсъждение пиша!
Това е едно чуждо стихотворение
но смисълът
и етикетът
е мой.

П.П. Токът беше спрял и го написах на лист хартия
чакам да дойде
когато и да е
където и да е
които и да сте

19:08 ч.
25.07.2015 г.
София

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.