Счупена приказка

Чупливото все някога се счупва

калейдоскопът се върти

и черно-бяло черно-бяло

в бяло-бяло в черно-черно

се мени

тъй неизменчиво

тъй постоянно

че ти се иска прахта да духнеш

за последно

от собствения си живот

дали по Шекспир

дали по Дикинсън или по Дикенс

по Андерсен или по баба си

да го издухаш, да му духаш

на този свят тъй малко приказен

и тъй реален

като себе си

и като мен

 

Ако успея да си спомня

как времето навън тече

хартията ще проговори

и пак ще мога да чета

 

Но книгите на другите са сувенири

в моята библиотека

не знаят че е гробница когато ги купувам

и няма да ги прочета

и няма да ги прочета

и няма да ги прочета

и те мен няма

 

Обаче дори при мъртвите прокрадва се разнообразие

я иманяри ще ти разкопаят гроба

я друг мъртвец връз теб ще сложат

и светлината ще проникне

като книга на приятел

и ще поискаш да я прочетеш

да станеш

да я проумееш

какво там пишe и защо

ако не е за теб

ако не е за мен там всичко

на толкоз много страници

 

но спряла съм

на втора

а спряла съм

на втора

на втора

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *