Месец: юли 2021

Моника рисува ХХІІ

В тази картина разпознавам съвсем конкретен мъж, това не е сянката ми. Якият гърб, безпардонната поза, мъжкарското излъчване. Озъбените кучета в писмата му, бутилките, пиянството, килимът от тапи върху който седим. И аз толкова женствена в негова компания. Скъсан спомен.   из „Моника рисува“ Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХХІ

Моят език, срещу твоя език. Моника е нарисувала двама идиоти, мъж и жена. Преплели са езици на живот и смърт. Мозъците им големи, ръчичките – къси. Не могат да се докоснат.   из „Моника рисува“ Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХХ

Обещанията са дъвка, хубави балончета стават. Обещавала съм да бъда вятър, птица, дъжд, цвете, завинаги. Но дори и когато съм била влюбена не съм вярвала, че това „завинаги“ е възможно и съм оставила финала на стихотворението отворен. Като винаги стегнатите куфари на последната ми сянка.   из „Моника рисува“ Картина на Моника Попова по стихосбирката…

Прочети цялата статия

Моника рисува ХІХ

Две допрени в целувка лица. Белият дроб на любовта върху ягодов килим. Влюбване, влечение, отдаденост…. Май никога не съм опитвала ягоди. Моите имаха друг вкус.   из „Моника рисува“ Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова  

Моника рисува ХVІІІ

Засега успявам да пиша без да изоставам от Моника. Тя всеки ден ми праща по две рисунки. По средата на работата сме. Трябва да приключим докато е в Париж, после няма да има време. Страхувам се, че ще блокирам. Дали и Моника се чувства така? Ето, сега гледам и не виждам. Нарисувала е мъж и…

Прочети цялата статия

Моника рисува ХVІІ

Класическа игра: „Намери пътя през лабиринта“. В единия край къща със сърчица, свързани като слушалки. В другия – човек на покрива с вдигната табела „любов“. Наоколо сенки на къщи-очи. Някои разплакани, други безразлични. Движение никакво.   из „Моника рисува“ Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХVІ

Откакто съм сянката си, фигурата ми е все в червено. Силна съм, владея положението. Сега съм мускулест кентавър. Стъпила съм в река от влюбени очи, (зрителски и читателски), и изцеждам погледите им в поредния си пърформанс. Аз, Поетесата. Полу-бог, полу-човек, полу-животно.   из „Моника рисува“ Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХV

Роза като рана, това е илюстрацията. Прическата е за камуфлаж.   из „Моника рисува“ Картина на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

Моника рисува ХІV

Фриз, украшение. Дълга изрисувана хоризонтална ивица, предназначена да увеличи височината и да поеме тежестта на стихотворението за скръбта. Трансформация на чувствата, кръговрат на водата. Любовта и времето. Преходност. Облаци от които вали дъжд. Върху тях момичета-атланти държат небето и земята. Тъгата им се топи и напоява. Никнат цветя. Амурчетата са насочили стрелите си другаде.  …

Прочети цялата статия

Моника рисува ХІІІ

Написала съм захаросано стихче, но Моника някак разбира и за любовната сцена рисува змийско легло. Единият му крак счупен и подпрян от сянката да не падне. Страшно е, нищо любовно няма в картината, освен спящия и сънуващ син мъж. Сянката ми е наситена, червена, люспеста и яростна. Огризки от ябълки и един весел червей.  …

Прочети цялата статия