Месец: юли 2021

МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ ХХІІ

В тази картина разпознавам съвсем конкретен мъж, това не е сянката ми. Якият гръб, безпардонната поза, мъжкарското излъчване. Озъбените кучета в писмата му, бутилките, пиянството, килимът от тапи, върху който седим. И аз – толкова женствена в неговата компания. Скъсан спомен. 31.07.2021 г., 12:36 ч.

МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ ХХ

Обещанията са дъвка, хубави балончета стават. Обещавала съм да бъда вятър, птица, дъжд, цвете, завинаги. Но дори когато съм била влюбена, не съм вярвала, че това „завинаги“ е възможно, и съм оставила финала на стихотворението отворен. Като винаги стегнатите куфари на последната ми сянка. 30.07.2021 г., 15:38 ч.  

Моника рисува

Моника рисува. Оплита ми, заплита ми, сенките, болките. Очите червени, косите червени, колената, лактите, петите. Тук сърчице, там ягодка, кръв и пламък. Пипала, въжета, ножове, обърнат стол, разтворена книга, бутилки, ангели, откъснати криле, пиано, калейдоскоп. Бик или вол? Змей!   из „Моника рисува“ Картини на Моника Попова по стихосбирката „Калейдоскоп“ на Таня Николова

МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ ХVІІІ

Засега успявам да пиша, без да изоставам от Моника. Тя всеки ден ми праща по две рисунки. По средата на работата сме. Трябва да приключим, докато е в Париж, после няма да има време. Страхувам се, че ще блокирам. Дали и Моника се чувства така? Ето, сега гледам и не виждам. Нарисувала е мъж и…

Прочети цялата статия

МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ ХVІІ

Класическа игра: „Намери пътя през лабиринта“. В единия край – къща със сърчица, свързани като слушалки. В другия – човек на покрива с вдигната табела „любов“. Наоколо – сенки на къщи очи. Някои – разплакани, други – безразлични. Движение – никакво. 29.07.2021 г., 3:22 ч.

МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ ХVІ

Откакто съм сянката си, фигурата ми е все в червено. Силна съм, владея положението. Сега съм мускулест кентавър. Стъпила съм в река от влюбени очи (зрителски и читателски) и изцеждам погледите им в поредния си пърформанс. Аз, Поетесата. Полубог, получовек, полуживотно. 28.07.2021 г., 13:01 ч.

МОНИКА РИСУВА ТАНЯ ПИШЕ ХІV

Фриз, украшение. Дълга изрисувана хоризонтална ивица, предназначена да увеличи височината и да поеме тежестта на стихотворението за скръбта. Трансформация на чувствата, кръговрат на водата, любовта и времето. Преходност. Облаци, от които вали дъжд. Върху тях момичета атланти държат небето и земята. Тъгата им се топи и напоява. Никнат цветя, избледняват в незабравки. Амурчетата са насочили…

Прочети цялата статия