съблечи войниците и ги снимай убий момичето и го снимай голо в локвата кръв детето майката бащата снимай съблечи войната ние те гледаме с блеснали от възбуда очи на жертви и чакаме твоята снимка
Писателски блог на Таня Николова
съблечи войниците и ги снимай убий момичето и го снимай голо в локвата кръв детето майката бащата снимай съблечи войната ние те гледаме с блеснали от възбуда очи на жертви и чакаме твоята снимка
Закърпено сърце чужд дом Пристъпяш из антрето се щураш С палтото с обувките – Здравей! Масата е сложена. – Какво прави цял ден? – Салата! – Хахаха – Хахаха И присядаш на крайчеца на любовта Да се порадваш
бялата мишка с бялото на окото ме поглежда пак ли?
след редица премеждия и изпитания – happy end! добрият пират победи и лошите бяха справедливо наказани победителят продължи да се вози в трамвая а шефът на лошите започна да учи хората в градския транспорт как се купува бентли и си го купи
На Емили Дикинсън стърчи над мен един комин над-менен със светлина напътства кораби и лодки към брега а аз трева глухарчета и смях във ниското и слово без никаква специална мисия освен към слънцето да гледам
Вятърът разроши дърветата и сенките се разприказваха
Разходих новите си обувки по всички празненства на поезията с чувство на изпълнен дълг пиша този репортаж – лачените обувки не ми стискат
Тази нежност Бавен обяд в три следобед Гледаме филм и не си говорим Да не я накърним Докато ни оглушава
На всеки сто години Косата на рапунцел расте Тя е влюбена По бръшляна на кулата започват да пъплят принцове Тя си отрязва косата Вече не е влюбена