Редактор: – Ето го детето!
Автор: – Не е от мен!
Детето плаче.
Двамата надвесени над люлката и в един глас:
– Аман!
(Превод от Уикипедия за невладеещите чужди езици:
израз на досада, отегчение, раздразнение).
Детето продължава да плаче.
Празен салон.
Автор и Редактор мълчаливо си разменят погледи
и излизат от сцената.
Суфльор: – И сега кой ще го храни?
Чистачка: – Хайде, че ще метем!
Детето плаче
по някое време се уморява и заспива
сънува че някой го обича
усмихва се