Размисли и страсти в световния ден на книгата и авторското право

За какво си мечтая в деня на книгата и авторското право? Един ден, някой Умчо като сина ми или подобен, да направи сайт за продажба на книги на български език в чужбина и най-после нашите сънародници да спрат да са принудени да пиратстват, когато им се чете на български и българска литература. Както и нашите бедни съотечественици, изкарващи си хляба с накакъв тип креативност и знаещи български език, да спрат да крадат безогледно, за да се изхранват. И да се научат да дават по 5 лв на нас туземците, техните съотечественици-писатели или инфлуенсъри, когато ни преразказват. Но най-вече и първо да се научат да ни пишат имената когато правят кавър или ни цитират.
Мечтая си също цените за транзакциите от и за чужбина за нас издателите да са на цената около националните, за да можем да си позволим да развиваме този бизнес. Мечтая си вместо мен и нас, тези умчовци да могат да решат логистичния проблем с доставките. Амазон я има, кани ни от сутрин до вечер, но е много е сложно не само за малки хора и издателства, а и за големите, след като липсват там. Ефективността от участието в този тип реки и продажби засега е 0.
На държавата не се надявам. На нея ако и пукаше дали плуваме в световни води щеше за инвестира в преводи и промотиране на разнообразна българска литература. Щеше да създаде програми за дебютанти преводачи, за любители преводачи, за преводачи марсианци и братовчедите им нептунианци. За да се доберем до някакъв въздух все пак. Щото само въздух под налягане не е ОК за милата ни родина. Да се отбива номерът с ГГ, ДА-да и подобни не е грижа за национална литература. То и селската бара може да е един океан, в който някои волно и щастливо плуват, но все пак, като е река, а не море, не би трябвало всичко да зависи толкова от светлините на светльовците или университетските преподаватели-писатели от СУ. Сам човек, кьорав човек, не са виновни те за хала на бг литературата, но са удобен пример.
Така де, извинете ме, които се разпознавате, не е лично.
П.П. А, да, и най-важното. Да имаме не само някакви умрели и фиктивни съюз или сдружение , а истинска браншова организация, която да ни представлява, да се грижи, да инициира и да контролира всичко това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *