Библиотеката на живота

Написах първото си стихотворение на шест

беше нещо глупаво с още по-глупава мелодия

баща ми беше възхитен

и аз също бях възхитена от възхищението му

но се объркахме и двамата

той реши че съм музикант а аз не знаех какво съм

и дори омразата ми към цигулката не проясни нещата

с цялата си шумност и нужда от публика

хиляди  унижения и едно укритие –

библиотеката на леля ми

(а после и други библиотеки)

баба крие ключа за нейните владения

аз го намирам и си открадвам нещо

после тайно го връщам

чета скрито в обложката на учебника

не искам този свят пред очите си

искам друг

никой не ме вижда и на никой не му пука

ако имаш добри оценки в бележника

но докато ги имаш

после си разобличен

а още по-после хормоните ти отварят очите

за книгите на живота

сравняваш ги – нямат общо

ако имаш избор – избираш

ако нямаш  – не избираш

обикновено нямаш

и започва животът

какво тук значат някакви си книги?!

ако не си ги напишеш сам

 

Второто си стихотворение написах на трийсет и три

и оттогава не съм спирала

също както някога не знам какво е това

опитах да го кажа хоризонтално – не ми се получи

и си го написах както ми идва и както мога

стихотворението или разказа или пиесата или книгата

вертикално

като полет в неизвестното

там

някъде

в нещо си

 

Един отговор на “Библиотеката на живота”

  1. Страхотно начало! Предизвиква любопитството на четящия да последва разказвача. Авторката обещаващо и непосредствено предразполага да посетите нейния поетичен свят все едно ви кани у дома си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *