Таня, здравей!
Чета ти книгите една по една, една през друга, напред назад, връщам се на някои неща и ги гледам втренчено, сякаш така ще изтръгна още смисъл от и без друго разтърсващите ти формулировки на обичайните, злободневни и скучни неща…Направо изумително е как владееш свръх-кратките форми! Колкото по-малко думи – толкова по-раздиращ ефект! Възхищавам се, (и завиждам благородно – аз това не го умея, и няма да го про-умея никога)! Благодаря за удоволствието от четенето!
Странно, едно време по събитията не помня такъв ефект като плесници да са имали стиховете ти, може би си чела по-дългите…Истината е, че интимността между страниците допринася, а позата пред аудитория и микрофон някак раздърпва мисълта, особено ако тя е скрита само в броени думички…
А бе изобщо – поздравления за самодисекцията: хем безпощадна, хем безпристрастна, хем по хирургически – без всякакво съчувствие. Но професионална! Скалпел в уверена ръка!Браво!
Бела Бенова