Николай Тодоров /издателство „Ерго“ – отрицателна рецензия за първото издание на „Морз“ 2016

Началото на стихосбирката напомня съчетание от европейска хайку интерпретация и българска пословица. Препратките към фолклорната традиция се потвърждават от „цъфналата ръж” (най-вероятно кореняща се в песните на Робърт Бърнс) и от други образи. Зададох си въпроса: Дали подобно „сливане” на три реки може да бъде плодотворно?

Първите стихотворения изненадват с още нещо: те напомнят повече на лиризирана и доста стройна проза, превърната в строфи. Ала има ли в днешни дни определение за поезията, на което да е нужно един текст да съответства (дори и само формално)?

Разлиствайки по-сетнешните страници, читателят започва да усеща и известна претенциозност („Памет”, „Корени” – може би и заглавията могат да се преразгледат?), ала все пак чистотата, непретрупаността и непосредствеността на изказа са похвални.

Стихотворенията от „Морз” имат своя стилистика – това е положителна тяхна черта. А лирическата героиня (или герой) в миг се разпада на малки „стихотворни късчета” (особено добре е предадено това усещане в „Апокалипсис” – това стихотворение донякъде прилича на прелом, след който се събират няколко сполучливи текста). Опитите за шлагерно римуване обаче биха сработили само в един постмодернистичен ироничен контекст. Усеща се съвременен „антипоетичен” полъх (Никанор Пара), но липсва богатият митологичен контекст, на който да се противопостави – или може би е умишлено заличен?

В идейно-поетическия свят на „Морз” се промъкват също актуални теми от обществено-политическия живот на България, което допринася за пространствено-времевото разполагане на последния – със своите интернет, кинематографски или литературни препратки.

Подир „Счупена приказка” изказът започва отново да придобива своеобразна „поетична начупеност”; фразите – макар и само за момент – престават да имат обичайния си строеж, с начало и край, и започват да предизвикват по-силно въображението.

В разказаните предимно „вътрешни” истории особено се натрапва линейността на сюжета, но това не лишава много от тях от оригиналния им потенциал.

Преминавайки средата на събраните тук стихове се запитах: какво ли е посланието на въпросна книга? И каква би могла да бъде нейната цел: дали споделянето или себеутвърждаването, или запълването на личностните пробойни и пукнатини?

Като цяло „Морз” е приятен сборник, подтикващ към размисъл и макар да не блести с особена художествена оригиналност, говори на съвременен език и разкрива актуални въпроси.

Ако разполагаме подобна книга по скалата от 1 до 6, тя ще бъде малко над средата и вероятно ще допадне на някои читатели. Немалко от по-кратките стихотворения могат свободно да отпаднат, а част от останалите трябва да се преработи с по-голямо внимание към оригиналността на идеите и художествения детайл и затова не мога да я препоръчам за издаване.

Рецензент: Николай Тодоров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *