16 февруари 2018 г.
Прочетено на премиерата на книгата в Плевен
„Непоръчан портрет“ е най-новата ми стихосбирка, тъй като излезе в края на миналата година, макар да е готова от деня, в който поетът, приятелят и редакторът Петър Чухов ми я изпрати, някъде през 2014 г. Към ръкописа не съм прибавила и запетая, публикувам го както съм го получила. Бях изпратила на Чухов насипни текстове, с идеята да избере някои и евентуално да сглобим книжка само с миниатюри, а той ми върна в отговор книга. Така се случи, че никое издателство не пожела да публикува ръкописа, като или директно отказваха или предлагаха собствени редакции, с които не бях съгласна. Остана си в чекмеджето. По онова време работех усилено върху „Морз“ с част от същите материали, пишех в движение текстовете които не ми достигаха, бях напълно обсебена и не ми беше по „Портрета“. Объркано стана, но исках да кажа, че „Непоръчан портрет“ едновременно е нова, но и не е нова моя книга. А и не съм сигурна дали изобщо е моя.
Предходните ми стихосбирки са сюжетни, правя си конструкциите сама и да видя почерка на Чухов върху мои материали беше огромна изненада и предизвикателство. Не знам дали в първия момент не се ядосах повече, отколкото се зарадвах, но при всички случаи бях шокирана. Сега книгата излезе от печат и седнах да я прочета истински.
Съм сюжетна линия се е придържал и Петър Чухов, когато е композирал „Непоръчан портрет“. Всеки кадър, всеки щрих, всеки текст е избиран, редактиран и вплитан внимателно, за да допринесе за изграждане на цялото. Портретът не е направен само от най-сполучливите ми стихотворения, нито от най-кратките, а от най-подходящите за реализиране на авторовата идея.
Чий е този портрет? Моделът или художникът съм аз?
За да разбера какво е искал да каже авторът и как ме е видял, се налага да поразсъждавам и, опасявам се, също да нарисувам „портрет“.
Заглавието на текста в неговите работи, а и в моите, е светая светих, ключът който завърта съдържанието и отключва смисъла. Ако се махне заглавието или се замени, то това вече е друго стихотворение и открива други смислови пространства. Именно така е подходил към текстовете ми и Петър Чухов, за да им вдъхне нов живот. Но да започна от самото начало.
За заглавие на книгата редакторът ми е избрал заглавието на едно от стихотворенията в нея – „Непоръчан портрет“. Възможно е да става дума за портрет-подарък, който получавам без да съм поръчала, или пък за портрет, който съм поръчала, но не получавам каквото съм очаквала.
Ето и едноименното стихотворение:
НЕПОРЪЧАН ПОРТРЕТ
разширени зеници
пукнатините в главата
на фокус
За този текст ме вдъхнови един приятел, художник. Представлява портрет на твореца в момент на вдъхновение. Портрет на акта на творчеството като наркотик и на зависимите от него. В кадърът сме двама пристрастени към изкуството – единият пред обектива, другият зад него. Защото в това стихотворение описвах и себе си. Това е моят начин да разказвам както за чуждите, така и за своите „пукнатини в главата“. Но сега съм зад обектива. Да видим.
Стихосбирката се открива с един максимално изчистен текст, в който асоциациите с чернобялата фотография и фотографския портрет са съвсем преки.
ВСЯКА СЛЕДВАЩА ЕСЕН
по-бяла отвън
по-черна отвътре
Тук са нанесени първите щрихи от физическия и психологически портрет на лирическата героиня. Тя е човек по-близо до старостта, отколкото до младостта и цветността на живота и убягва все повече с всяка изминала година. Вижда се една крайност на възприятията, едно мислене без нюанси, типично за незрелия и депресивен човек. Дете с побеляващи коси ли е героинята? От старостта ли се страхува или от смъртта? Или от живота?
Получаваме отговор в следващото стихотворение.
VIVA LA REVOLUCION
В сапунената ми опера
главният герой не знае за какво става въпрос
героинята е от друг сериал
сценарий няма и режисьорът е пиян
но статистите са по местата си
ще се получи
Лирическата героиня решава проблемите си с бягство от действителността. Изгражда свой собствен въображаем свят, в който е автор на всичко в живота си и в това е нейната лична революция. Тук е любопитна замяната направена от редактора – изразът „новия ми филм“ се е превърнал в „сапунена опера“. Кое е сапунена опера? Животът на лирическата героиня или творчеството ми? Надявам се да разберем по-нататък. Предстои фейсбук-приказка.
ФЕЙСБУК-ПРИКАЗКА
Един мъж постна на стената си
дамска обувка и
веднага се превърна в Принц
а аз в Пепеляшка
Този ключов за книгата текст също не дава еднозначен отговор, макар да става ясно че фейсбук е сапунката, в която от обикновени и често невзрачни хора с лекота се превръщаме в принцове и принцеси на собствените си или чужди опери. Така е от една страна, но от друга, приказните истории биха могли да се случат навсякъде, дори и във фейсбук, стига да не си пораснал дотолкова, че да не вярваш в чудеса. Читателят избира какво да прочете– приказката за любовта на принца и Пепеляшка или приказката за един надменен богат принц и домогващото се до вниманието му девойче.
Стихосбирката продължава със „Змей“, „Как да те позная“ и „Инструкция за гасене на червени фенери“, като последното е прелюбопитно и прекрасен пример за това как един текст може да бъде превърнат в нещо съмсем друго само с похватите съкращаване и поставяне в друг контекст. В случая, от инструкция за управление на гнева и медитация, стихотворението се е превърнало, ако не във фенер на публичен дом, то поне на китайски ресторант.
ИНСТРУКЦИЯ ЗА ГАСЕНЕ НА ЧЕРВЕНИ ФЕНЕРИ
вдишване – вземаш от земята
издишване – даваш на небето
след малко
вече си горе
пожарите са минало
радвай се
утре фенерите пак ще светят
Следват „Построи ми плаваща къща“ и „Аватар“, на което ще се спра, защото тук лирическата героиня най-после спира да си прави селфита и обръща обектива към лирическия герой.
АВАТАР
Първата му любов
върху лицето ми
В тази миниатюра той е съвсем на фокус. Аватарът е маската, която слагаме на любимите си хора и скриваме истинската им същност. Една горчива проекция и прожекция на майки, бащи и бивши любими върху чуждите лица.
ЛЮБОВНИ ТАНЦИ
гъдулката свири
мечката играе
синджирът дрънка
НОЕВ КОВЧЕГ
Всичките ти усмивки
вътре
В моят кадър „всичките МИ усмивки“ са вътре, но да не забравяме, че тук се движим по стандарта на мелодрамата, така че „всичките МУ усмивки“ е по-удачно.
Център на книгата са няколко любовни стихотворения, видимо по-разточителни като обем от предходните минималистични. Нямам представа доколко метафорите и препратките към образи от по-стари мои книги като „Толкоз“ и „Еквилибриум“ могат да бъдат разпознати от читателите, но струва ми се че Чухов ги е разчел. В „Северно разточителство“ под думите на любовното стихотворение има и „друго стихотворение“. Образът на чукчите е метафора за писателите любители, писателите дамгосани с печата „графоман“, които работят в своя самотен и леден Сибир, далечния север на литературата, невидими за всички. Белите мечки са редките екземпляри на независими творци, които също живеят с тях. Те не могат да съществуват и да работят ако не са там, на север, в интернет, свободни и в естествената си среда. На юг можеш да срещнеш бяла мечка в зоологическата градина или ако някой я е застрелял, но това вече не е бяла мечка.
Дълго предисловие за едно любовно стихотворение се получи.
СЕВЕРНО РАЗТОЧИТЕЛСТВО
ще полегна на снежнобялата ти
възглавница от меча кожа
за туристи
за чукчи
за сладки летни сънища
и излишества
Какво е разказал Петър Чухов по-нататък в книгата, какво съм казала и аз, прочетете сами, ако ви е интересно.
А чий е портрета?
Ами наш. А когато го четете и ваш.
Ще завърша това ревю с едно от последните стихотворения в книгата:
УТРО
Над ветрилото от облаци
очите на планината
се усмихват
Благодаря, Редакторе! Харесах си и поръчания и непоръчания портрет.
Таня Николова
Снимката към публикацията е на Елвира Тихомирова