За Сметльо, едно фенерче което се има за фар

Всяка демагогия ме отвращава. Да отхвърляш истината, да говориш политкоректно, защото внимаваш, защото нямаш позиция и мненито ти е ветропоказател, защото познаваш задкулистните игри и ти е ясно че всяка партийна позиция по някой въпрос е предпоследна. Защото си един много печен в културата цървул, който нищоплещи и нищонетвори, защото си емблема на всичко най-омразно от миналото – културтрегерят, комсомолският секретар, синчето на……., племеника на  …. Рационалното ти желание да оцелееш, да си фактор в бг литературата, (авторитет, непреодолимо препятствие), унищожават възможността за диалог и общо бъдеще. Защото плановете на комсомолските секретари от моето минало съвпадат едно към едно с плановете на днешните комсомолски секретари. Точка първа винаги е истинско, реално влияние, власт и пари. Целта на подобни културни стратези е да съсредоточат ключови финансови ресурси в една точка. Да не си помислите, че това са го измислили те?  Нищо подобно, пише го във всеки учебник по мениджъмнт от диктаторски/авторитарен тип. Централизацията е оптималното управленско решение на оперативно ниво винаги. Лесно се управлява културата само централно и с еднотипен вкус. Комсомолецът си е комсомолец, на него и една манджа му стига цял живот да претопля и яде, ако е подправена с влияние и пари. Харесва му да е важен, перчи се, плаче на рамото, снижава се, действа, прави, издава, регулира, санкционира, напътсва, определя….кои сме ние и за какво се борим???

Бе я….

П.П. Мечтая за свят в който на черното казват черно, а на бялото – бяло. Свят, в който не наричаме фенерчетата фарове и има въздух и истина за всички. И в културата, и в литературата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *