Ако бях редактор на тази стихосбирка, вероятно щях да заменя заглавието й „Еквилибриум“ с друго, разбираемо за читателите, например „Равновесие“, защото тъкмо равновесието е търсила авторката в новата си стихосбирка. В „Еквилибриум“ Таня Николова не само че не е загубила облика си, но го е обогатила с нови поетически мотиви, както и с поетически форми, различни от тези в първата й книга. За мен беше приятна изненада цикълът й „Знак за равенство“, изграден изцяло от поетически миниатюри, понякога само от три думи, в които заглавието има особена функция. Тук въображението на възприeмателя, търсейки равновесие, непрекъснато се движи между виртуалното и реалното пространство и колебанието му кое от тях да приеме като обект на поетическото изображение показва майсторството на автора. А иначе заглавието на стихосбирката „Еквилибриум“ си е много точно, защото „еквилибриум не просто равновесие… а нещо едновременно несигурно и стабилно и с това много вълнуващо“. Каквато е и поезията й.
Владимир Попов